Легенда за сина на ореха 3 и 4
3. Отровен
Денят започна. Слънце грее,
но тъжен слязох аз на двора.
Невидим славей песен пее,
оглася с песните простора.
Земята близо до дървото,
покрита с нафта миризлива.
Погледнах го, а то горкото,
пред мен си болката излива...
Измина месец, два, година,
и от отровата в земята –
духът на ореха замина
отвъд – към рая в небесата.
31 декември 2014
4. Духовете
Вечер, когато тъмата се спуска,
с черното було покрива Земята...
Тихо ветреца с конете препуска...
Духове слизат от небесата.
С дивите крясъци нощните сови,
всяка нощ на света известяват...
Син и баща духове орехови –
родното място си навестяват.
31 декември 2014
ред. 14 ч., 8 август 2020
("Живот и любов" – втора книга)
Свързани произведения: "II.Орехчето",
цикъл: "Неизпратени писма"
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
