Живяла отдавна девойка една,
смела, работна и скромна била,
за нейната хубост се чуло навред,
момци най-юначни и умни наглед
стрували дар, да им стане жена,
но пазела Странджа бяла честта.
Години мина̀ли, решила си тя,
далеч да избяга, в чужда земя,
да спрат да я питат близки, кога
невеста ще стане, и в дан хубостта
на някой жених доброволно даде,
и стопли със радост мъжко сърце. ...