Легендата

29 abr 2008, 10:28

Poesía

651 0 2

Не ги ли чувате... онези вихри -

от минало вековно се пробуждат те

и дирят в паметта ни черни плитки

на момите, дето скочили в море...

Повлякъл ги сподавен стон в гърдите,

че турските очи се впили в белите лица,

а те, омаяни от свободата на вълните,

предали са на бездна Черна своята съдба...

Кой тук е доблестен, кажи ми, земьо -

ти робска си била, но роби не били момите...

С каква си черна кръв ги ти поила,

та страшната им смърт не ги покрила...

в забвение...

И спомняме си с вихрите и днес -

свободна си, родино,

със глас запей във тяхна чест!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

TeMiDa (Преследваща северния вятър)

2008-04-29T12:07:29+03:00

Чудесен стих, поздравче!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-04-29T12:04:11+03:00

Много хубаво!
Браво, Гери. с обич.