Легендата
Не ги ли чувате... онези вихри -
от минало вековно се пробуждат те
и дирят в паметта ни черни плитки
на момите, дето скочили в море...
Повлякъл ги сподавен стон в гърдите,
че турските очи се впили в белите лица,
а те, омаяни от свободата на вълните,
предали са на бездна Черна своята съдба...
Кой тук е доблестен, кажи ми, земьо -
ти робска си била, но роби не били момите...
С каква си черна кръв ги ти поила,
та страшната им смърт не ги покрила...
в забвение...
И спомняме си с вихрите и днес -
свободна си, родино,
със глас запей във тяхна чест!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гери Михайлова Всички права запазени
