12 ene 2014, 13:47

Леглото е моят единствен дом

  Poesía
506 0 1

Умствено изостанало е утрото -

течението, по което се връщаме

върху вековните орехови пръстени.

 

Ние вече няма да се борим

с уханието на фосфорните птици

и техните треперещи недостатъци.

 

Спри тази лесна игра,

за да достигнем зелените етажи

на нашата лепнеща действителност.

 

Подземия на осквернените –

онези, които копаят над леглото ми –

моят единствен дом.

 

Завръщаме се по кардио-пътеките.

Кладенците вият като костенурки

и нощта се покрива с точици от съмнение.

 

Растителността се облизва алчно

при вида на воднистите гърди,

плюещи по лицата без лица.

 

Аз съм аватар.

И ти си аватар.

Но ти живееш в бездна

от заострени постижения,

а аз живея в леглото си –

Моят

Единствен

Дом.

 

(2013)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Боянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре дошъл. Тази опция на Word да слага главна буква на всеки нов ред е подходяща за английски и неподходяща за български.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...