Леглото е моят единствен дом
Умствено изостанало е утрото -
течението, по което се връщаме
върху вековните орехови пръстени.
Ние вече няма да се борим
с уханието на фосфорните птици
и техните треперещи недостатъци.
Спри тази лесна игра,
за да достигнем зелените етажи
на нашата лепнеща действителност.
Подземия на осквернените –
онези, които копаят над леглото ми –
моят единствен дом.
Завръщаме се по кардио-пътеките.
Кладенците вият като костенурки
и нощта се покрива с точици от съмнение.
Растителността се облизва алчно
при вида на воднистите гърди,
плюещи по лицата без лица.
Аз съм аватар.
И ти си аватар.
Но ти живееш в бездна
от заострени постижения,
а аз живея в леглото си –
Моят
Единствен
Дом.
(2013)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Боянов Всички права запазени
