Умствено изостанало е утрото -

течението, по което се връщаме

върху вековните орехови пръстени.

Ние вече няма да се борим

с уханието на фосфорните птици

и техните треперещи недостатъци.

Спри тази лесна игра,

за да достигнем зелените етажи

на нашата лепнеща действителност.

Подземия на осквернените –

онези, които копаят над леглото ми –

моят единствен дом.

Завръщаме се по кардио-пътеките.

Кладенците вият като костенурки

и нощта се покрива с точици от съмнение.

Растителността се облизва алчно

при вида на воднистите гърди,

плюещи по лицата без лица.

Аз съм аватар.

И ти си аватар.

Но ти живееш в бездна

от заострени постижения,

а аз живея в леглото си –

Моят

Единствен

Дом.

(2013)