Лека нощ
Ще прогледнеш ли, човечество безумно,
ако с черната си кръв опияним земята,
ако димът на кладите, внезапно лумнали,
снага издигне нависоко в небесата?
Ще ни оплачеш ли, човечество безпътно,
с плътта си гарваните ако храним?
Гневът направи мислите ни мътни,
ала сърцата ни пречисти. И покаянието
само ще ни споходи преди гроба.
Очите си, човечество прогнило,
(дулата щом издигнат се готови),
свърни от своето обречено котило.
Аз някога, човечество, обичах те.
Затуй с кръвта си черня барикадите.
Пръстта ще ни погълне всички.
Мълчаливо ще изтлеят кладите...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Todos los derechos reservados
