BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
12 feb 2013, 21:33

Лека нощ 

  Poesía » Otra
717 0 5

Ще прогледнеш ли, човечество безумно,
ако с черната си кръв опияним земята,
ако димът на кладите, внезапно лумнали,
снага издигне нависоко в небесата?

Ще ни оплачеш ли, човечество безпътно,
с плътта си гарваните ако храним?
Гневът направи мислите ни мътни,
ала сърцата ни пречисти. И покаянието

само ще ни споходи преди гроба.
Очите си, човечество прогнило,
(дулата щом издигнат се готови),
свърни от своето обречено котило.

Аз някога, човечество, обичах те.
Затуй с кръвта си черня барикадите.
Пръстта ще ни погълне всички.
Мълчаливо ще изтлеят кладите...

© Александър Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво Сашо, много е хубаво. Много ми харесват всичките ти произведения. Имат много смисъл и много чувства, както това стихотворение! Продължавай в същия дух!!!
  • Обожавам твоята поезия! Има стил и зрялост!
  • Мрачно е, макар и бунтарско.
  • Звучи ми като монолог на трагически герой...
  • Много силно и въздействащо!!! Поздравявам те!
Propuestas
: ??:??