Лека нощ
Ще прогледнеш ли, човечество безумно,
ако с черната си кръв опияним земята,
ако димът на кладите, внезапно лумнали,
снага издигне нависоко в небесата?
Ще ни оплачеш ли, човечество безпътно,
с плътта си гарваните ако храним?
Гневът направи мислите ни мътни,
ала сърцата ни пречисти. И покаянието
само ще ни споходи преди гроба.
Очите си, човечество прогнило,
(дулата щом издигнат се готови),
свърни от своето обречено котило.
Аз някога, човечество, обичах те.
Затуй с кръвта си черня барикадите.
Пръстта ще ни погълне всички.
Мълчаливо ще изтлеят кладите...
© Александър All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво Сашо, много е хубаво. Много ми харесват всичките ти произведения. Имат много смисъл и много чувства, както това стихотворение! Продължавай в същия дух!!!
-
Обожавам твоята поезия! Има стил и зрялост!
-
Мрачно е, макар и бунтарско.
-
Звучи ми като монолог на трагически герой...
-
Много силно и въздействащо!!! Поздравявам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
