Лека нощ ми каза ти,
а сърцето ме боли.
Ще се пръсне то от мъка
тъй във нашата разлъка.
Що светът е тъй устроен,
че е толкоз разнобоен ?
Аз съм тук, а ти си там.
Ще препусна със конете,
ще препусна с ветровете
и при теб ще прелетя.
Да целуна твоите устни,
твоите очи изкусни.
Да целуна ти ръцете.
Твоето сърце ще свети.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
