30.07.2009 г., 12:45

Лека нощ

996 0 7

Лека нощ ми каза ти,

а сърцето ме боли.

 

Ще се пръсне то от мъка

тъй във нашата разлъка.

 

Що светът е тъй устроен,

че е толкоз разнобоен ?

 

Аз съм тук, а ти си там.

 

Ще препусна със конете,

ще препусна  с ветровете

и при теб ще прелетя.

 

Да целуна твоите устни,

твоите очи изкусни.

 

Да целуна ти ръцете.

Твоето сърце ще свети.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много се радвам, че ти е харесало "Лека нощ", Кристи !
    Понякога в страданието се раждат такива асоциации,
    но живота ни предлага , какво ли не ?
    Важното е да има надежда !
    Благодаря ти !
  • Много искрено и много влюбено звучи!
    Пожелавам и на лирическия, и на поета,
    сбъднати мечти, успех и късмет занапред!
    ПОЗДРАВИ!
  • Благодаря ти за подкрепата, Ракина.
    Не е задължително да се хареса на всяка цена и
    на всички побликуваното стихотворение.
    Вярвам, че ще е по добре следващия път.
    Приятен ден !
  • Във стиха си изливаш чувствата.
    Следващият път ще бъде по добре.Вярвай!
  • Четворката е добра оценка за мен !
    Благодаря !
    Развълнувам съм !

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...