Утрото дойде отново
И с мъка отварям аз очи.
Сърцето ми да спре да бие е готово
Но напук продължава да тупти.
Говоря с хора и се смея,
Смях звънчащ като щурец,
Но тези хора нямат си идея
Че отвътре аз съм жив мъртвец.
Не знаят че останах си сама,
Без капка щастие и радост,
Пълна само и единствено с тъга,
И така ще си отмине мойта младост.
Добро утро, добър ден,
Поздравявам хора ежедневно
С трепет чакам онзи ден блажен
Да кажа 'лека нощ', но за последно.
© Луна Скай Todos los derechos reservados