Утрото дойде отново
И с мъка отварям аз очи.
Сърцето ми да спре да бие е готово
Но напук продължава да тупти.
Говоря с хора и се смея,
Смях звънчащ като щурец,
Но тези хора нямат си идея
Че отвътре аз съм жив мъртвец.
Не знаят че останах си сама,
Без капка щастие и радост,
Пълна само и единствено с тъга,
И така ще си отмине мойта младост.
Добро утро, добър ден,
Поздравявам хора ежедневно
С трепет чакам онзи ден блажен
Да кажа 'лека нощ', но за последно.
© Луна Скай All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
