Хей, госпожице Абела,
какво име само... и толкоз белла, белла!
Златен огън нека грей съня ти,
меки стъпки да да се чуват от духа ти.
Сънувай бавно,
лети плавно,
спи леко,
иди далеко.
И като се пробудиш рано-рано, не се сърди, че отново съм ти писал в рима,
може някога и прост отговор да има...
И защото мисля, като станеш, че си най-милата сънливка,
ще се радвам да получа, ако не на живо, поне тук
една усмивка.
Хайде, спинкай!
© Мартин Костадинов Todos los derechos reservados