Лека нощ, Абела
Хей, госпожице Абела,
какво име само... и толкоз белла, белла!
Златен огън нека грей съня ти,
меки стъпки да да се чуват от духа ти.
Сънувай бавно,
лети плавно,
спи леко,
иди далеко.
И като се пробудиш рано-рано, не се сърди, че отново съм ти писал в рима,
може някога и прост отговор да има...
И защото мисля, като станеш, че си най-милата сънливка,
ще се радвам да получа, ако не на живо, поне тук
една усмивка.
Хайде, спинкай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Костадинов Всички права запазени