Лекарска изповед!

В болницата тихо е - помни! 
При лекарят така добър, отиди! 
С бялата покривка през нощта -

вечно ще живееш си напомни! 
Но не тук на земята - а в сърцата. 
На хората близки - позната ще им е тъгата. 
И така по голите връхчета на тревата -

спомних си аз, за ръката.
На кондуктора, който дойде и спря влака! 

П.С.
Лекар, достоен ще бъда - така, че никой да не се сбогува...