В болницата тихо е - помни!
При лекарят така добър, отиди!
С бялата покривка през нощта -
вечно ще живееш си напомни!
Но не тук на земята - а в сърцата.
На хората близки - позната ще им е тъгата.
И така по голите връхчета на тревата -
спомних си аз, за ръката.
На кондуктора, който дойде и спря влака!
П.С.
Лекар, достоен ще бъда - така, че никой да не се сбогува...
© Христо All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
