4.02.2025 г., 20:53 ч.

Лекарска изповед! 

  Поезия » Философска
43 0 0

В болницата тихо е - помни! 
При лекарят така добър, отиди! 
С бялата покривка през нощта -

вечно ще живееш си напомни! 
Но не тук на земята - а в сърцата. 
На хората близки - позната ще им е тъгата. 
И така по голите връхчета на тревата -

спомних си аз, за ръката.
На кондуктора, който дойде и спря влака! 

П.С.
Лекар, достоен ще бъда - така, че никой да не се сбогува...

© Христо Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??