Лекарство... и отрова
По стръмните пътеки на живота,
се спускам, като палаво дете.
Заравям пръсти в пясъка с охота
и моля се туй вечно да не спре.
Не се боя от пътища нелеки –
със раните съдбата ни калява.
Пропадания тежки има всеки,
в съзнанието винаги остават.
Ала това е сякаш орисия,
препъване, съвземане, и ново
потегляне към следваща стихия,
която е лекарство... и отрова!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
