dansyto (Данаил Таков)
816 3638
7 мая 2019 г., 06:28

Лекарство... и отрова 

  Поэзия
693 7 8

По стръмните пътеки на живота,

се спускам, като палаво дете.

Заравям пръсти в пясъка с охота

и моля се туй вечно да не спре.

 

Не се боя от пътища нелеки –

със раните съдбата ни калява.

Пропадания тежки има всеки,

в съзнанието винаги остават.

 

Ала това е сякаш орисия,

препъване, съвземане, и ново

потегляне към следваща стихия,

която е лекарство... и отрова!

© Данаил Таков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрави, Pepi! Винаги е въпрос на доза!
  • Стремежът на човек да се усъвършенства. Поздрави, Дани!
  • Много истини казвате, Приятели! Радвате ме с коментарите! Всичко, случващо ни се в живота може да бъде наше лекарство или отрова!
  • Стихът ти ,Дани има качества на апел към всички,да не униват пред трудностите и ми звучи като моето верую "След тъгата идва радост,след дъжда-слънце и...след раздялата - нова любов.."Нали и лекарствата са полезни,въпреки че имат и противопоказания!
  • Много ми хареса!
  • А как иначе ще ни е интерсно? ... Много ми хареса, Дани! Поздрави!
  • Поздравления, Дани! Животът е такъв - ту лекарство, ту отрова! Хубав стих!
  • Така е, Данаил. Всяко "потегляне към следваща стихия, която е лекарство... и отрова!" ни напомня, че все още сме живи! Поздрави! Много ми хареса!
Предложения
: ??:??