25 nov 2008, 11:30

Лекувам се...

  Poesía
868 0 14
 

Домашното ми цвете

се разлисти

и после цъфна,,

и ухае вече...

Премръзнал гълъб

кацна на перваза

и взе да гука...

С нежност

ме облече...

Обади се приятел

от детинство.

Помоли се

съседа ми

за мене...

Покани ме

колега

да изпием

по чаша вяра

през работно време...

И някак си...

олекна

теготата,

натрупвана отдавна

като бреме...

Лекувам се

с надежда,

че когато

ръка протегна,

Бог

ще я приеме...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...