25 nov 2008, 11:30

Лекувам се...

  Poesía
870 0 14
 

Домашното ми цвете

се разлисти

и после цъфна,,

и ухае вече...

Премръзнал гълъб

кацна на перваза

и взе да гука...

С нежност

ме облече...

Обади се приятел

от детинство.

Помоли се

съседа ми

за мене...

Покани ме

колега

да изпием

по чаша вяра

през работно време...

И някак си...

олекна

теготата,

натрупвана отдавна

като бреме...

Лекувам се

с надежда,

че когато

ръка протегна,

Бог

ще я приеме...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...