Домашното ми цвете
се разлисти
и после цъфна,,
и ухае вече...
Премръзнал гълъб
кацна на перваза
и взе да гука...
С нежност
ме облече...
Обади се приятел
от детинство.
Помоли се
съседа ми
за мене...
Покани ме
колега
да изпием
по чаша вяра
през работно време...
И някак си...
олекна
теготата,
натрупвана отдавна
като бреме...
Лекувам се
с надежда,
че когато
ръка протегна,
Бог
ще я приеме...
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
Много ми хареса!