28 ago 2015, 19:51  

Летежи

  Poesía » Otra
610 0 2

Покрай скучните филми бездарни

от екраните дето струят,

имах случай – щастлив – да попадна

на Модуньо в прекрасния свят.

 

Любовта им с Франческа да видя

през големите нейни очи

и на юга от плажове с миди

как отплуват – и песен звучи,

 

как Италия цялата слуша

вместо маршове – нова вълна

обикаля морета и суша 

и приятели бързо  кълнят.

 

Нарисувано синьо небето

по Шагал той изпя в Сан Ремо

и светът я подема, и ето –

стари, млади  запяват ведно.

 

Песента, завладяващо млада,          

над квартала до тук долтя

и тогава я дълго изстрадах –

затова и до днес звучи тя.



 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е, Агоп. Но спомените са ни най-голямото богатство и никой не може да ни ги отнеме!
  • ще си останем със сладките спомени, Ванка...за съжаление, колкото по жесток става света, по абстрактно става изкуството!

    поздрави!!!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...