28 ago 2015, 19:51  

Летежи

  Poesía » Otra
611 0 2

Покрай скучните филми бездарни

от екраните дето струят,

имах случай – щастлив – да попадна

на Модуньо в прекрасния свят.

 

Любовта им с Франческа да видя

през големите нейни очи

и на юга от плажове с миди

как отплуват – и песен звучи,

 

как Италия цялата слуша

вместо маршове – нова вълна

обикаля морета и суша 

и приятели бързо  кълнят.

 

Нарисувано синьо небето

по Шагал той изпя в Сан Ремо

и светът я подема, и ето –

стари, млади  запяват ведно.

 

Песента, завладяващо млада,          

над квартала до тук долтя

и тогава я дълго изстрадах –

затова и до днес звучи тя.



 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е, Агоп. Но спомените са ни най-голямото богатство и никой не може да ни ги отнеме!
  • ще си останем със сладките спомени, Ванка...за съжаление, колкото по жесток става света, по абстрактно става изкуството!

    поздрави!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....