Летежи
Покрай скучните филми бездарни
от екраните дето струят,
имах случай – щастлив – да попадна
на Модуньо в прекрасния свят.
Любовта им с Франческа да видя
през големите нейни очи
и на юга от плажове с миди
как отплуват – и песен звучи,
как Италия цялата слуша
вместо маршове – нова вълна
обикаля морета и суша
и приятели бързо кълнят.
Нарисувано синьо небето
по Шагал той изпя в Сан Ремо
и светът я подема, и ето –
стари, млади – запяват ведно.
Песента, завладяващо млада,
над квартала до тук долтя
и тогава я дълго изстрадах –
затова и до днес звучи тя.
© Иван Христов All rights reserved.
