Летежи
Покрай скучните филми бездарни
от екраните дето струят,
имах случай – щастлив – да попадна
на Модуньо в прекрасния свят.
Любовта им с Франческа да видя
през големите нейни очи
и на юга от плажове с миди
как отплуват – и песен звучи,
как Италия цялата слуша
вместо маршове – нова вълна
обикаля морета и суша
и приятели бързо кълнят.
Нарисувано синьо небето
по Шагал той изпя в Сан Ремо
и светът я подема, и ето –
стари, млади – запяват ведно.
Песента, завладяващо млада,
над квартала до тук долтя
и тогава я дълго изстрадах –
затова и до днес звучи тя.
© Иван Христов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Така е, Агоп. Но спомените са ни най-голямото богатство и никой не може да ни ги отнеме!
-
ще си останем със сладките спомени, Ванка...за съжаление, колкото по жесток става света, по абстрактно става изкуството!
поздрави!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
