rudin (Иван Христов)
858 1444
28.08.2015 г., 19:51 ч.  

Летежи 

  Поезия » Друга
463 0 2

Покрай скучните филми бездарни

от екраните дето струят,

имах случай – щастлив – да попадна

на Модуньо в прекрасния свят.

 

Любовта им с Франческа да видя

през големите нейни очи

и на юга от плажове с миди

как отплуват – и песен звучи,

 

как Италия цялата слуша

вместо маршове – нова вълна

обикаля морета и суша 

и приятели бързо  кълнят.

 

Нарисувано синьо небето

по Шагал той изпя в Сан Ремо

и светът я подема, и ето –

стари, млади – запяват ведно.

 

Песента, завладяващо млада,          

над квартала до тук долтя

и тогава я дълго изстрадах –

затова и до днес звучи тя.



 

 

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е, Агоп. Но спомените са ни най-голямото богатство и никой не може да ни ги отнеме!
  • ще си останем със сладките спомени, Ванка...за съжаление, колкото по жесток става света, по абстрактно става изкуството!

    поздрави!!!
Предложения
: ??:??