19 jul 2008, 13:15

Летен дъжд

880 0 5

Над ниви златокласни ален
залезът се спуща.
Със сетни сили облакът печален
земята с пелена обгръща.
Провлачва стъпки странникът.
С прощален вой изпраща го
нахален пес. На едри капки чист,
кристален, подемва го дъждът.
Запален огън нейде съска с кален
глас и моли за пощада. Портокален
кръг от слънце се плези
жаден. От вятъра погален, се вее
на чучело перчемът сламен.


Изначален е животът.
Дъхът - провинциален.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дита Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • чудесен стих...приказен...
    Браво, Ели...много хубаво...с обич.
  • хареса ми!
  • Дит,екзотично е и много истинско!Прегръщам те!
  • Поздравче!!!
  • Много е хубаво! Нещо много хубаво има в него - златокласо, алено, сламено и портокалено! Може би още малко да се поседи над него, за да се намерят още по-точните значения /при запазване на римите/ на някои думи. Например сега песът не е "нахален"? "С досаден лай преследва го нахален пес!" - ето така би бил по-нахален!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...