Jul 19, 2008, 1:15 PM

Летен дъжд

Poetry » Landscape

883 0 5

Над ниви златокласни ален
залезът се спуща.
Със сетни сили облакът печален
земята с пелена обгръща.
Провлачва стъпки странникът.
С прощален вой изпраща го
нахален пес. На едри капки чист,
кристален, подемва го дъждът.
Запален огън нейде съска с кален
глас и моли за пощада. Портокален
кръг от слънце се плези
жаден. От вятъра погален, се вее
на чучело перчемът сламен.

Изначален е животът.
Дъхът - провинциален.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

чудесен стих...приказен...
Браво, Ели...много хубаво...с обич.

2008-07-21T08:42:57+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

хареса ми!

2008-07-19T20:04:59+03:00
джуди (Гинка Любенова Косева)

Дит,екзотично е и много истинско!Прегръщам те!

2008-07-19T17:12:09+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Поздравче!!!

2008-07-19T15:04:59+03:00
Ангар (Ангел Чортов)

Много е хубаво! Нещо много хубаво има в него - златокласо, алено, сламено и портокалено! Може би още малко да се поседи над него, за да се намерят още по-точните значения /при запазване на римите/ на някои думи. Например сега песът не е "нахален"? "С досаден лай преследва го нахален пес!" - ето така би бил по-нахален!

2008-07-19T13:57:50+03:00