Jul 19, 2008, 1:15 PM

Летен дъжд 

  Poetry » Landscape
653 0 5

Над ниви златокласни ален
залезът се спуща.
Със сетни сили облакът печален
земята с пелена обгръща.
Провлачва стъпки странникът.
С прощален вой изпраща го
нахален пес. На едри капки чист,
кристален, подемва го дъждът.
Запален огън нейде съска с кален
глас и моли за пощада. Портокален
кръг от слънце се плези
жаден. От вятъра погален, се вее
на чучело перчемът сламен.


Изначален е животът.
Дъхът - провинциален.

© Дита All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • чудесен стих...приказен...
    Браво, Ели...много хубаво...с обич.
  • хареса ми!
  • Дит,екзотично е и много истинско!Прегръщам те!
  • Поздравче!!!
  • Много е хубаво! Нещо много хубаво има в него - златокласо, алено, сламено и портокалено! Може би още малко да се поседи над него, за да се намерят още по-точните значения /при запазване на римите/ на някои думи. Например сега песът не е "нахален"? "С досаден лай преследва го нахален пес!" - ето така би бил по-нахален!
Random works
: ??:??