koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
10 ene 2018, 14:11

Летен сутрешен дъжд 

  Poesía » Del paisaje
562 2 7

Две облачета - спрели - се целуват във небето

и, като две къдели, висват точно над дерето.

А слънчев лъч ги гали, като с тъничко вретено...

И преждата събрали в утрото ни позлатено,

те тънки нишки сеят над полето и житата.

И ризките си веят над горите и блатата.

Пак този ден пореден ляга под звезди небесни,

а в хоризонта бледен чуват се и птичи песни.

Денят потегля вече все към залеза вечерен.

Луната пък предрече дъжд приятен и доверен.

Притихнаха горите,залюляха се тревите...

И капките - стрелите, си оставиха следите.

И този дъжд над мене вся приятната прохлада -

душата ми променя с подарената наслада.

А на дъжда следите, впити топло в чернозема,

отварят ми очите в миг земята да си взема... 

 

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е хубаво! Поздрави!
  • Благодаря, Приятели, за хубавите коментари! Поласкан съм от радостта, която съм ви доставил. Бъдете здрави и да ви се случи щастлива Нова година!
  • Много, много красиво стихо, Колич! Поздрави!
  • Харесаха ми много сложните форми на римуване във всеки два стиха:
    "Две облачета - спрели - се целуват във небето
    и, като две къдели, висват точно над дерето.
    А слънчев лъч ги гали, като с тъничко вретено...
    И преждата събрали в утрото ни позлатено,"
    в първия и втория в средата "спрели- къдели", в края "небето-дерето" и т.н в цялото произведение. Поздравления за майсторския стих, Кольо!
  • Красиво, описателно, топло-дъждовно....
  • Прекрасно е стихотворението ти, Колич!
  • Красиво!
Propuestas
: ??:??