10 ene 2018, 14:11

Летен сутрешен дъжд 

  Poesía » Del paisaje
608 2 6

Две облачета - спрели - се целуват във небето

и, като две къдели, висват точно над дерето.

А слънчев лъч ги гали, като с тъничко вретено...

И преждата събрали в утрото ни позлатено,

те тънки нишки сеят над полето и житата.

И ризките си веят над горите и блатата.

Пак този ден пореден ляга под звезди небесни,

а в хоризонта бледен чуват се и птичи песни.

Денят потегля вече все към залеза вечерен.

Луната пък предрече дъжд приятен и доверен.

Притихнаха горите,залюляха се тревите...

И капките - стрелите, си оставиха следите.

И този дъжд над мене вся приятната прохлада -

душата ми променя с подарената наслада.

А на дъжда следите, впити топло в чернозема,

отварят ми очите в миг земята да си взема... 

 

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??