Летен сутрешен дъжд
Две облачета - спрели - се целуват във небето
и, като две къдели, висват точно над дерето.
А слънчев лъч ги гали, като с тъничко вретено...
И преждата събрали в утрото ни позлатено,
те тънки нишки сеят над полето и житата.
И ризките си веят над горите и блатата.
Пак този ден пореден ляга под звезди небесни,
а в хоризонта бледен чуват се и птичи песни.
Денят потегля вече все към залеза вечерен.
Луната пък предрече дъжд приятен и доверен.
Притихнаха горите,залюляха се тревите...
И капките - стрелите, си оставиха следите.
И този дъжд над мене вся приятната прохлада -
душата ми променя с подарената наслада.
А на дъжда следите, впити топло в чернозема,
отварят ми очите в миг земята да си взема...
© Никола Апостолов All rights reserved.
