15 mar 2025, 12:19

Лети

  Poesía » Otra
405 0 1

Обич моя, рано , много рано

ти пусна моята ръка и отлетя.

Останаха ми спомените само,

които ще ме топлят във студа. 

 

В сърцето си аз вечно ще запазя 

ликът ти мил и нашите мечти 

и ще ги следвам, и ще ги превръщам 

в реалности. Не спирай, не! Лети!

 

И аз ще дойда там при теб, в безкрая,

когато Бог това ми отреди.

Раздяла вечна няма, всички знаем, 

когато помним и когато бдим. 

 

Лети към светлината на простора

и място там при теб ми запази.

За Бог дори столетие е скоро.

Ще пазя тази обич с чест. Лети!!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно и искрено. Самотата и липсата на любим човек, раняват душата, но пътят трябва да се върви.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...