15 mar 2025, 12:19

Лети

  Poesía » Otra
406 0 1

Обич моя, рано , много рано

ти пусна моята ръка и отлетя.

Останаха ми спомените само,

които ще ме топлят във студа. 

 

В сърцето си аз вечно ще запазя 

ликът ти мил и нашите мечти 

и ще ги следвам, и ще ги превръщам 

в реалности. Не спирай, не! Лети!

 

И аз ще дойда там при теб, в безкрая,

когато Бог това ми отреди.

Раздяла вечна няма, всички знаем, 

когато помним и когато бдим. 

 

Лети към светлината на простора

и място там при теб ми запази.

За Бог дори столетие е скоро.

Ще пазя тази обич с чест. Лети!!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно и искрено. Самотата и липсата на любим човек, раняват душата, но пътят трябва да се върви.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...