Лети
Обич моя, рано , много рано
ти пусна моята ръка и отлетя.
Останаха ми спомените само,
които ще ме топлят във студа.
В сърцето си аз вечно ще запазя
ликът ти мил и нашите мечти
и ще ги следвам, и ще ги превръщам
в реалности. Не спирай, не! Лети!
И аз ще дойда там при теб, в безкрая,
когато Бог това ми отреди.
Раздяла вечна няма, всички знаем,
когато помним и когато бдим.
Лети към светлината на простора
и място там при теб ми запази.
За Бог дори столетие е скоро.
Ще пазя тази обич с чест. Лети!!
© Гинка Маринова All rights reserved.
