Ти пляскай ми, живот - душа.
И милвай ме, поток - вода.
Ти плащай ми, какъв е грях.
Съшивай ме... свещице - прах.
Прощавай ми, рисувай дъх.
Лекувай ме, отпивай кръв.
Спестявай ми... от всеки стон.
Изплитай ме... в сърце - амвон.
Политай си... и хвърляй зов.
И болка е... и стрък - любов.
Ти спинкай си, това е стих...
Сънувай ме. Лети, лети!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
