15 jun 2007, 20:28

летни

  Poesía
713 0 0
* * * 

Чувствам в пръстите пулса на лятото,
с прииждаща сбуна от щастие.
Безпарично, безумно, опалено
разпокъсва, шуми, разпилява.

Чувствам в пръстите пулса на лятото
на стихийната лудост и воля.
И венчана за него, аз ставам
най-мечтана, в най-истинска роля.


* * *

В пясъка се скривам,
ще стъпиш на мен, ще те докосна.
В една голяма вълна,
която ще те залее, ще те прегърна.
В чашата ти съм,
ще я изпиеш, ще опаря езика ти.
Аз съм и в слънцето,
ще го погледнеш, ще те ослепя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...