Jun 15, 2007, 8:28 PM

летни

  Poetry
711 0 0
* * * 

Чувствам в пръстите пулса на лятото,
с прииждаща сбуна от щастие.
Безпарично, безумно, опалено
разпокъсва, шуми, разпилява.

Чувствам в пръстите пулса на лятото
на стихийната лудост и воля.
И венчана за него, аз ставам
най-мечтана, в най-истинска роля.


* * *

В пясъка се скривам,
ще стъпиш на мен, ще те докосна.
В една голяма вълна,
която ще те залее, ще те прегърна.
В чашата ти съм,
ще я изпиеш, ще опаря езика ти.
Аз съм и в слънцето,
ще го погледнеш, ще те ослепя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...