17 nov 2007, 13:42

Летните поля

  Poesía » Otra
773 0 3

Пътека през жълтите листа,

водеща към летните поля,

боси крака, стъпващи по росна трева,

крачещи към летни времена.

 Бели алеи през преспи сняг,

погалени от лятна светлина,

белобрад старец с еленски впряг,

летящ към летните поля.

Пролетен лъч светлина,

устремен към летни дни,

свеж аромат на пролетни цветя,

лъхащ към топли земи.

Частица от безкрая,

посята в лятото,

на земята идва рая,

за да израстне посятото!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зори Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...