Летях, летях и летях...

Аз винаги ходех усмихната
и раздавах на всеки любов.
Бях шумната, никога тихата,
и обичах лудо този живот.

Аз винаги пеех високо -
песента бе моята страст.
Гмурках се все надълбоко
в океана от радост и сласт.

Аз винаги бях щастлива,
радвах се на малки неща.
А светът за мен бе най-красивият,
сякаш го гледах с розови очила.

Аз винаги гледах напред.
Вярвах в мечтите си и се борих за тях.
В небесата издигах се - винаги.
И летях, и летях, и летях... 
                                Р.Братанова