Романтик (Христо Костов)
403 16193
26 nov 2007, 10:35

Летят мечти несподелени 

  Poesía » Otra
1285 0 43

Дълъг вятър къси мисли гони,
рошаво поле фантазии събира,
гърбава гора снага извива,
крив поток през нея се провира.


Посиня небето и отмина,
залези и изгреви се разиграха,
дъжд изкъпа сухата година,
облаци памучни засияха.


Утрето настъпи пак... след вчера,
нацелува слънцето земята,
заразхождаха се крачки милиони,
глас омайващ изрисува тишината.


Пак е вятър. Поразроши храсталака.
И изскочиха мечти несподелени.
Тичат... и летят... и се закачат,
с хората... със тебе... и със мене.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??