Романтик (Христо Костов) Романтик (Христо Костов)
13 404
Nov 26, 2007, 10:35 AM

Летят мечти несподелени

  Poetry » Other
1.5K 0 43

Дълъг вятър къси мисли гони,
рошаво поле фантазии събира,
гърбава гора снага извива,
крив поток през нея се провира.


Посиня небето и отмина,
залези и изгреви се разиграха,
дъжд изкъпа сухата година,
облаци памучни засияха.


Утрето настъпи пак... след вчера,
нацелува слънцето земята,
заразхождаха се крачки милиони,
глас омайващ изрисува тишината.


Пак е вятър. Поразроши храсталака.
И изскочиха мечти несподелени.
Тичат... и летят... и се закачат,
с хората... със тебе... и със мене.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0