19 jul 2022, 11:12

Левски

  Poesía » Civil
561 0 0

Народът стенеше от мъка,

тирани смукаха му сока,

от тях бе мачкан, тъпкан,

въобще съдба жестока!

 

И един велик, чист човек

огън в душите запали,

извървя той път нелек,

падна, но всеки го жали!

 

Той расото свое заряза

отечеството да освободи,

път към спасението показа,

духовно враговете победи!

 

Подло го издаде предател,

тиранът го уби с бесило,

но и петвековният завоевател

смая се от духовната му сила!

 

Ничие име не каза той,

носеше кръста си докрай,

превърна се в герой,

затуй името му знай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...