Jul 19, 2022, 11:12 AM

Левски

  Poetry » Civic
555 0 0

Народът стенеше от мъка,

тирани смукаха му сока,

от тях бе мачкан, тъпкан,

въобще съдба жестока!

 

И един велик, чист човек

огън в душите запали,

извървя той път нелек,

падна, но всеки го жали!

 

Той расото свое заряза

отечеството да освободи,

път към спасението показа,

духовно враговете победи!

 

Подло го издаде предател,

тиранът го уби с бесило,

но и петвековният завоевател

смая се от духовната му сила!

 

Ничие име не каза той,

носеше кръста си докрай,

превърна се в герой,

затуй името му знай!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....