19 feb 2011, 23:11

Левски

  Poesía » Civil
1.3K 1 6

Аз зная, Дяконе, че името ти значи свобода.

Изречено на глас, то може да троши окови,

от пепелта въздига ни по-силни и за бой готови,

зарежда ни с живот тъй както живата вода.

 

И вярвам, Дяконе – във погледа ти син

топят се кривиците ни като в вълшебно огледало.

Че взорът ти горещ на всички ни пътека ясна дал е –

да бъдем смели, чисти, дружни кат един.

 

Как искам, Дяконе, във пътя ти нелек

поне с частица малка да съм ти опора –

зрънце синапено сред толкоз много хора,  

превръщащо се бавно и мъчително в човек…

 

19.02.2011

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Дянков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре дошъл, приятелю. С хубав стих започваш...Барона
  • Благодаря ви много за топлите коментари! Трогвате ме просто...
  • "Че взорът ти горещ на всички ни пътека ясна дал е –

    да бъдем смели, чисти, дружни кат един."

    Емоционално зареден и патриотичен стих!Той ще живее,докато го помним!


  • Благодаря ти за този стих!
    Хубаво е,че сподели тук вярата си в нелекия път на Левски!
    Спокойна вечер,Митко!
  • "Че взорът ти горещ на всички ни пътека ясна дал е –

    да бъдем смели, чисти, дружни кат един."

    А ние...какво? Нито тръгнахме по неговия път, нито станахме такива, каквито толкава е искал да ни види. А защо не сме го наплавили мълчим, заедно с гузната си съвест.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...