19.02.2011 г., 23:11 ч.

Левски 

  Поезия » Гражданска
953 1 6

Аз зная, Дяконе, че името ти значи свобода.

Изречено на глас, то може да троши окови,

от пепелта въздига ни по-силни и за бой готови,

зарежда ни с живот тъй както живата вода.

 

И вярвам, Дяконе – във погледа ти син

топят се кривиците ни като в вълшебно огледало.

Че взорът ти горещ на всички ни пътека ясна дал е –

да бъдем смели, чисти, дружни кат един.

 

Как искам, Дяконе, във пътя ти нелек

поне с частица малка да съм ти опора –

зрънце синапено сред толкоз много хора,  

превръщащо се бавно и мъчително в човек…

 

19.02.2011

© Димитър Дянков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добре дошъл, приятелю. С хубав стих започваш...Барона
  • Благодаря ви много за топлите коментари! Трогвате ме просто...
  • "Че взорът ти горещ на всички ни пътека ясна дал е –

    да бъдем смели, чисти, дружни кат един."

    Емоционално зареден и патриотичен стих!Той ще живее,докато го помним!


  • Благодаря ти за този стих!
    Хубаво е,че сподели тук вярата си в нелекия път на Левски!
    Спокойна вечер,Митко!
  • "Че взорът ти горещ на всички ни пътека ясна дал е –

    да бъдем смели, чисти, дружни кат един."

    А ние...какво? Нито тръгнахме по неговия път, нито станахме такива, каквито толкава е искал да ни види. А защо не сме го наплавили мълчим, заедно с гузната си съвест.
  • Поетически и емоционално издържано и най-важното по човешки родолюбиво.
Предложения
: ??:??