19 февр. 2011 г., 23:11

Левски

1.3K 1 6

Аз зная, Дяконе, че името ти значи свобода.

Изречено на глас, то може да троши окови,

от пепелта въздига ни по-силни и за бой готови,

зарежда ни с живот тъй както живата вода.

 

И вярвам, Дяконе – във погледа ти син

топят се кривиците ни като в вълшебно огледало.

Че взорът ти горещ на всички ни пътека ясна дал е –

да бъдем смели, чисти, дружни кат един.

 

Как искам, Дяконе, във пътя ти нелек

поне с частица малка да съм ти опора –

зрънце синапено сред толкоз много хора,  

превръщащо се бавно и мъчително в човек…

 

19.02.2011

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Дянков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре дошъл, приятелю. С хубав стих започваш...Барона
  • Благодаря ви много за топлите коментари! Трогвате ме просто...
  • "Че взорът ти горещ на всички ни пътека ясна дал е –

    да бъдем смели, чисти, дружни кат един."

    Емоционално зареден и патриотичен стих!Той ще живее,докато го помним!


  • Благодаря ти за този стих!
    Хубаво е,че сподели тук вярата си в нелекия път на Левски!
    Спокойна вечер,Митко!
  • "Че взорът ти горещ на всички ни пътека ясна дал е –

    да бъдем смели, чисти, дружни кат един."

    А ние...какво? Нито тръгнахме по неговия път, нито станахме такива, каквито толкава е искал да ни види. А защо не сме го наплавили мълчим, заедно с гузната си съвест.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...