25 mar 2009, 18:45

Левски

  Poesía » Civil
2.8K 1 18

                               Провокирано от стихотворението "Левски" на Красимир Тенев  

 

Роди се той във робските години,

но във сърцето - с устрем за борба!

Кръстосваше нещастната родина

с една надежда и с мечта една -

 

в нозете и да сложи свободата,

вековните сълзи да пресуши!

Словата му изгаряха сърцата,

покълваха във робските души!

 

За него всички хора бяха братя -

еднакви в свойто право на живот.

Със вярата си сгряваше "раята" -

обичаше го целият народ...

 

На трудното си дело бе отдаден

и гледаше в очите на смъртта!

Дойде денят - той, Левски, бе предаден -

бесилото го срещна с вечността!

 

Бъди проклет, о, черен февруари

с надеждата обесена... на цял народ!

Синът ти - мъртъв! Майчице Българийо,

отнеха най-безценния живот!...

 

От този ден изминаха години,

но болката те пари и до днес...

Живя за теб! За свободата ти загина!

И името му днес за нас е ЧЕСТ!

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариела Челебиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
  • Не мисля, че съм ги сбъркала! Да, България ми е родина, но не бих я нарекла "Майчице Българийо", защото не чувствам, че съм получила от България нещо, което майка ми ми дава. И в случая за България разбирай и държавата, и родината, и природата, и народа.
    Вярвам, че майка ми е друга и не се казва България. Извини ме, ако съм те засегнала с нещо!
  • Благодаря Ви за коментарите! Левски е една от причините( може би най- съществената) да се чувствам горда, че съм българка!
    Мирелла, струва ми се, че бъркаш понятията "държава" и "родина". Аз също не харесвам държавата, в която всички ние живеем! Но това е друга тема...
  • Нали знаеш, че не мога без стиховете ти
    Прегръщам те!
  • И аз продължих темата, вдъхновен от същото, превръщайки в мото финалния му стих
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=161655
    само,че в друга посока.
    Понякога се питам "дали заслужаваме нашия Апостол.?"
    Поздравления за патриотичността!
    Радвам се , че съм провокирал (или вдъхновил)такава творба.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...