Левски
Провокирано от стихотворението "Левски" на Красимир Тенев
Роди се той във робските години,
но във сърцето - с устрем за борба!
Кръстосваше нещастната родина
с една надежда и с мечта една -
в нозете и да сложи свободата,
вековните сълзи да пресуши!
Словата му изгаряха сърцата,
покълваха във робските души!
За него всички хора бяха братя -
еднакви в свойто право на живот.
Със вярата си сгряваше "раята" -
обичаше го целият народ...
На трудното си дело бе отдаден
и гледаше в очите на смъртта!
Дойде денят - той, Левски, бе предаден -
бесилото го срещна с вечността!
Бъди проклет, о, черен февруари
с надеждата обесена... на цял народ!
Синът ти - мъртъв! Майчице Българийо,
отнеха най-безценния живот!...
От този ден изминаха години,
но болката те пари и до днес...
Живя за теб! За свободата ти загина!
И името му днес за нас е ЧЕСТ!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариела Челебиева Все права защищены
