13 ago 2009, 19:41

Либерали

  Poesía
553 0 1

Натрупа ли човекът капитал

спокоен да осъмне утре,

променя се и става либерал

не само външно - и отвътре.

 

Желае в тази синева

по-смело, силно да политне,

разчупил подлите дела,

които се заформят сред тълпите.

 

На черното да каже бяло,

ако това щастлив го прави,

на показ да даде душа и тяло,

всичките задръжки да извади.

 

По равно да дели, когато

от него някой има нужда

и в действията си сърцати

болката на друг да не му е чужда.

 

Семейството сега е здраво,

любов щом в него уповава,

огромен покрив, силно рамо

и неотлъчна светла вяра.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...