Aug 13, 2009, 7:41 PM

Либерали

  Poetry
551 0 1

Натрупа ли човекът капитал

спокоен да осъмне утре,

променя се и става либерал

не само външно - и отвътре.

 

Желае в тази синева

по-смело, силно да политне,

разчупил подлите дела,

които се заформят сред тълпите.

 

На черното да каже бяло,

ако това щастлив го прави,

на показ да даде душа и тяло,

всичките задръжки да извади.

 

По равно да дели, когато

от него някой има нужда

и в действията си сърцати

болката на друг да не му е чужда.

 

Семейството сега е здраво,

любов щом в него уповава,

огромен покрив, силно рамо

и неотлъчна светла вяра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...