24 mar 2007, 19:24

Либия

  Poesía
878 0 0
Вече осем дълги години,
"съдът" презрян в Бенгази
души човешки гази
без основателни причини.

Няма правда, няма и морал,
само изтезания
и празни обещания
подаряват се без капка жал.

И от безобразна политика,
от покварени либийци -
на българи убийци -
оловна мерзост щедро блика!

Стига! Върнете им живота!
Върнете на лицата клети
усмивките от болката отнети!
Не са заслужили Голгота!

Трескаво във ледена тъма,
шепнат сякаш в самота
устните една мечта -
"отново у дома, отново у дома!"

Смелост, Валентина! Нася! Кураж!
Надежда, Валя! Сила, Кристияна!
Недей плачи, Снежана!
Свободата ви не е мираж!

Духа пронизват хиляди ками,
но недейте пада на колене,
България със вази стене -
не сте сами, не сте сами!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...