24 mar 2007, 19:24

Либия

  Poesía
873 0 0
Вече осем дълги години,
"съдът" презрян в Бенгази
души човешки гази
без основателни причини.

Няма правда, няма и морал,
само изтезания
и празни обещания
подаряват се без капка жал.

И от безобразна политика,
от покварени либийци -
на българи убийци -
оловна мерзост щедро блика!

Стига! Върнете им живота!
Върнете на лицата клети
усмивките от болката отнети!
Не са заслужили Голгота!

Трескаво във ледена тъма,
шепнат сякаш в самота
устните една мечта -
"отново у дома, отново у дома!"

Смелост, Валентина! Нася! Кураж!
Надежда, Валя! Сила, Кристияна!
Недей плачи, Снежана!
Свободата ви не е мираж!

Духа пронизват хиляди ками,
но недейте пада на колене,
България със вази стене -
не сте сами, не сте сами!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....