Mar 24, 2007, 7:24 PM

Либия

  Poetry
871 0 0
Вече осем дълги години,
"съдът" презрян в Бенгази
души човешки гази
без основателни причини.

Няма правда, няма и морал,
само изтезания
и празни обещания
подаряват се без капка жал.

И от безобразна политика,
от покварени либийци -
на българи убийци -
оловна мерзост щедро блика!

Стига! Върнете им живота!
Върнете на лицата клети
усмивките от болката отнети!
Не са заслужили Голгота!

Трескаво във ледена тъма,
шепнат сякаш в самота
устните една мечта -
"отново у дома, отново у дома!"

Смелост, Валентина! Нася! Кураж!
Надежда, Валя! Сила, Кристияна!
Недей плачи, Снежана!
Свободата ви не е мираж!

Духа пронизват хиляди ками,
но недейте пада на колене,
България със вази стене -
не сте сами, не сте сами!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...