24 мар. 2007 г., 19:24

Либия

874 0 0
Вече осем дълги години,
"съдът" презрян в Бенгази
души човешки гази
без основателни причини.

Няма правда, няма и морал,
само изтезания
и празни обещания
подаряват се без капка жал.

И от безобразна политика,
от покварени либийци -
на българи убийци -
оловна мерзост щедро блика!

Стига! Върнете им живота!
Върнете на лицата клети
усмивките от болката отнети!
Не са заслужили Голгота!

Трескаво във ледена тъма,
шепнат сякаш в самота
устните една мечта -
"отново у дома, отново у дома!"

Смелост, Валентина! Нася! Кураж!
Надежда, Валя! Сила, Кристияна!
Недей плачи, Снежана!
Свободата ви не е мираж!

Духа пронизват хиляди ками,
но недейте пада на колене,
България със вази стене -
не сте сами, не сте сами!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...